Начало » Публикации » Африка и по света

Сафари наръчник за Африка, Първа част

Може би най-интересните истории за Африка са разказани от ловци, които за пръв път отиват там. Впечатлени от интересната и пищна фауна, те отделят внимание на всеки детайл и навлизат в любопитни подробности, които опитните „африканери” не си правят труда да споменават. Макар и да съм организирал вече няколко сафарита и участвал в тях, все още съм завладян от духа на човек, стъпил за пръв път на „черния” континент.

Така се случи, че тази година организирах лова в Намибия на единадесет души от България. Повечето от тях стъпваха за пръв път на най-големия полигон за ловци – Африка. Само двама от тях бях водил преди това там. Знаех, че те ще разкажат на останалите впечатленията си за условията, средата и дивеча, който ги очаква, но мое задължение като ловен водач бе да им дам и малко „суха” информация, и да ги предпазя от неприятни изненади. Заех се да вадя визи, да резервирам самолетни билети, да осигурявам разрешителни за експорт на оръжията от България, както и да се занимавам с куп други дреболии, които на пръв поглед са незначителни, но могат да объркат и дори да провалят цялото сафари. Само едно от неудобствата бе, че намибийско посолство в България няма. Най-близкото такова е в Австрия.

Консултирах всеки поотделно за екипировката, оръжието и мунициите, които биха били адекватни за подобен вид лов. В много от случаите препоръките за отделните хора от групата съвпадаха и затова прецених, че е добре да изготвя нещо като списък. Без претенции за изчерпателност и универсалност го предлагам на всеки, който възнамерява да посети „черния” континент като ловец. При съставянето му съм имал предвид, че повечето авиолинии позволяват в клас „икономи” до двадесет килограма багаж на пътник (в това число и оръжието) и още десет за ръчен багаж. Ако приемем, че оръжието е карабина без оптически мерник, заедно с пластмасов куфар тя тежи около 7 килограма. Казвам „без оптически мерник”, защото горещо препоръчвам мерника да се носи добре защитен в ръчния багаж. Ако не пазите оригиналната му кутия, спокойно можете да го увиете в хавлиена кърпа, която да ползвате по-късно. За момента разрешеното количество патрони за износ с цел лов в чужбина е по 50 бр. на оръжие. Мунициите се транспортират отделно от оръжието (в общия багаж) и в оригинални опаковки, което ще рече с кутията, отговаряща на калибъра на оръжието. За сведение 50 патрона тежат около 2,5-3 килограма. И ето, че десет от двадесетте разрешени килограма вече са запълнени. Оттук-нататък следват следните прозаични неща, без които не можете:

1. Два чифта обувки (без горетекс), за предпочитане е поне единият чифт да е над глезените.

Това ще Ви предпази от забиване на треви и бодилчета в чорапите точно когато преследвате ранен орикс /вид африканска антилопа/ и не можете да ги махнете. Не без значение е и фактът, че до голяма степен високите обувки предпазват глезените от навяхване, ако стъпите накриво, а и от ухапвания на змии.

2. Три чифта високи, памучни, дебели чорапи (с единия чифт се пътува).

Чорапите са дебели, защото понякога се налага да се изминават големи разстояния пеша и така намалява риска да Ви излязат мазоли по краката. Тъй като ежедневното пране във фермата е обичайно и е включено в цената, винаги ще имате чисти бельо и дрехи.

3. Два чифта дебели памучни панталони.

Не правете грешката да взимате полиестерни или, опази Боже, горетексови панталони. Те ще се набият с всички възможни бодли и треви и ще Ви отнеме цяла вечност да ги изчистите. Забравете и романтичните бермуди. Ловът в Африка се провежда, когато там е зима (наше лято) и сутрин и вечер температурите са некомфортно ниски.

4. Дрехи с мембрана.

Тук е мястото да кажа, че и те имат място под африканското небе. Задължително носете топло яке поне с мембрана против вятър.

5. Поларен суичър или вълнен пуловер.

Повярвайте ми, че понякога, когато сте облечени и с полар, и с яке, пак ще Ви е студено.

6. Дебели ръкавици от телешка кожа, без подплата.

Сега съм сигурен, че ще разсмея някои от ловците, споменавайки на поредно място необходимостта от такива ръкавици. Те обаче са повече от необходими, понеже в повечето случаи придвижването по време на лов се извършва с открити пикапи; държиш се вкопчен за студените и мръсни ролбари, а когато дойде време да стреляш, разбираш, че не си усещаш пръстите, които отгоре на всичко са придобили цвета на ролбара - черен. Тук въобще не споменавам факта, че ще Ви се наложи да помагате и при товаренето на убитите животни, както и да отмествате трънливи храсти от пътя си.

7. Шапка.

Много хора предпочитат бейзболните шапки с козирка само отпред. Аз също ги предпочитам, но когато слънцето започне да прогаря през ризата на гърба ти между 9.30 и 17 часа, няма по-добри от шапките с периферия. Те може и да са филцови, но по-практични са памучните, тип „идиотка” и с по-голяма периферия. Подобни носеха войниците в „пустинна буря”. За хората с по-къси прически е добре да носят и вълнена или поларена шапка, която ще ги предпазва в открития джип от студа сутрин и вечер.

8. Ризи.

Препоръката ми е да се носят дебели, памучни ризи, но не бархетни – 2 броя. В Африка всяко трънче сякаш нарочно те закача и дърпа, затова най-подходящи за облеклото са материи, близки по структура на брезента.

9. Тениски и гащи – по 3 бр.

За предпочитане е да бъдат от синтетична материя, за да експортират влагата на тялото, наречена пот.

10. Задължителна козметика.

Аз не съм от мъжете, които обръщат прекалено внимание на тази част, но крем против изгаряне, препарат против комари и вазелин против напукване на устните са задължителният минимум.

11. Памучно шалче за врата – няколко броя

Предпазва от настиване, предотвратява неприятното стичане на потта по врата, а в случай на нужда може да се използва за турникет.

12. Нож

Обикновено комбинирано сгъваемо ножче ще Ви бъде по-полезно от ножа на Рамбо, но в случай че бленувате за схватка с лъв или леопард без помощта на огнестрелно оръжие, моля, заповядайте! Да влезе следващият клоун!

13. Фенер

Днес на пазара се продават чудесни, мощни, при това компактни осветяващи устройства. Изключително удобни и с малък разход на батерии са диодните или LED. Ако искате да ловувате лъв, леопард или хиена, по-добре се снабдете с криптоново фенерче, чийто лъч „разкъсва” мрака над 100 метра.

14. Фотоапарат

Споменът се възстановява по-добре, когато имаме снимка на дадено събитие. Не винаги можеш да покажеш трофея на животното, но е лесно да извадиш фотоалбум или да изпратиш по интернет доказателство за най-страхотния лов, който си преживял, когато си убил 400-килограмовия глиган в градината на баба си. Обикновено, малко, цифрово фотоапаратче ще бъде добър избор, освен ако не разполагаш с наистина професионална техника, или искаш да впечатлиш читателите на списание „Български ловецъ” със супер снимка на корицата.

15. Бинокъл

Забравете за тежкия, голям предмет, който ще виси на врата Ви 12 часа и ще пречи, когато се опитвате да прикладвате. Голямото увеличение не е предимство. Оптималният избор е 8-кратно увеличение в компактна форма, с диаметър на предните лещи 20 до 30 мм, или изразено в цифри - 8х20 или 8х30. Ако в програмата Ви е включен и лов на леопард, тогава изборът е 7х50 или 7х56 и покритие на лещите от двете страни с магнезиев бисулфид. Бинокълът трябва да е най-високият клас, който можете да си позволите.

Независимо дали ще ходите за пръв път на лов извън страната или вече сте имали това удоволствие, планирането на подобно изживяване е добре да започне минимум шест месеца предварително. Така ще имате достатъчно време за проучване и организация.

Относно избора на оръжие и калибър при лова на антилопи и леопард, може да се каже, че параметрите могат да бъдат доста разтегливо понятие. Именно заради това ще направя индивидуална препоръка при избора на оръжие и калибър за всяко едно от най-често ловуваните животни.

Видове дивеч в категорията plains game

Куду

Позволявам си да изразя лично мнение и да класирам като антилопа с най-красиви рога именно куду. Не случайно това е и животното символ на професионалните ловци в Намибия. Мъжките екземпляри имат дълги спираловидни рога около 120 см. Рекордно дългите са 187.64 см. При женските екземпляри рога липсват. Всъщност женските доста приличат на нашата кошута. Окраската на козината е от бледосиво до кафеникаво сиво и с тънки вертикални бели ивици. Тя потъмнява с времето. Между очите на куду има бяла черта. Възрастта на мъжките, освен по стойката, се определя и от развитието на рогата. Куду живее 13-15 години. При 10-12-годишните мъжки екземпляри рогата правят два пълни оборота. Върховете на рогата при добрите трофеи не трябва да сочат навътре. Теглото на възрастно куду е около 210 кг, но някои мъжкари надхвърлят 280 кг. Основни врагове на тази антилопа в природата са: петнистата хиена, гепардът, леопардът, лъвът, дивото хиеновидно куче. Куду е грациозна и голяма антилопа. Наблюдавал съм как при нужда тя прескача от място ограда, висока 2 метра. Предпочитаното й местообитание са скалистите и хълмисти територии, но се среща и в равната савана, особено по време на брачния период през май. Женските раждат по едно малко след седеммесечна бременност. Наблюдават се стада от 5 до 12 животни. Мъжкарите се присъединяват към стадото само през брачния период, а след това живеят самостоятелно или в ергенски групи по 2-3 животни.

Подходящи оръжия и калибри. Повечето изстрели по куду са от сравнително големи дистанции, ако методът на лов е чрез издебване. Особено извън брачния период, в планинските територии разстоянията може да надвишават 250-300 метра. За подобен изстрел е необходим оптически мерник с увеличение минимум шест пъти. Подходящи калибри са 7 мм магнум, 30-06 Spr., .300 Win. Mag., .338 Win. Mag., 9,3х62, 9,3х64, .375 H&H. Важно е да се знае, че трябва да се използват максимално тежки за калибъра куршуми с мек връх и галванично слепена мантия за оловото. Изстрелът е най-добре да се пласира по перпендикулярно разположено животно, на около 30 см нагоре в предната част на гърдите, следвайки вертикалната линия на предния крак. Изстрел във врата трябва да се предприема само ако се познава добре анатомията на животното.

Пласиране на изстрела. Сърцето /като основна цел/ е разположено ниско в долната четвърт на гръдния кош, над централната ос на предния крак, ако животното е разположено перпендикулярно на стрелеца. По-нагоре и напред към главата е мястото, където се събират гръбначният стълб и лопатката. За ориентир се използва предната линия на предния крак и средата на гръдния кош. Попадение в която и да е от тези точки или в близост до тях е смъртоносно ефективно.



Гигантът еланд

Най-голямата антилопа в света е гигантският еланд. Средното тегло на зрял мъжкар е около 700 килограма, но някои достигат и 970 килограма. Живее около 12 години. Цвета на окраската му е пепеляво-кафеникав до синкав около врата при по-възрастните. Точно „синевратите” са добрите трофеи. И двата пола имат прави, усукани рога, с леко закривяване. Мъжките с възрастта образуват перчем между очите. При по-възрастните той се оцветява до тъмнокафяво. Половият диморфизъм е забележим на пръв поглед. Женските не надхвърлят 460-480 кг и са с по-нежна структура и тънки рога. Еландите обитават както равнините, така и хълмистите терени, особено предпочитани от възрастните мъжкари. Обичат в близост да има вода, защото пият няколко пъти на ден. Това е и най-лесният начин да бъдат издебнати - покрай водоемите. Единственият враг на това огромно животно е лъвът. Обикновено формират малки, от по 8-12 животни стада. Еландите са подозрителни животни, които и при най-малко съмнение за опасност побягват. За голямото си тегло са изненадващо добри скачачи. Лесно преодоляват препятствия с височина над 2 метра. По време на брачния период между мъжкарите е възможно да се развихрят сериозни битки, някои от които завършват със смъртта на единия опонент. Когато преследвате или издебвате тази антилопа, се ослушвайте за изпукващи стави. Това е звук (клик), по който можете да познаете къде се намира животното, когато е скрито в близките храсти.

Подходящи оръжия и калибри. Еландът е голямо животно и изисква тежки калибри. От друга страна пък разстоянията, на които често се налага да се стреля, са големи. Ето защо като минимални калибри се препоръчват: .30R Blaser и .300 Win. Mag. с минимум 11.7 грама бавно експанзиращ куршум. По-подходящи са .338 Win. Mag., 8x68 S, 9,3x62, 9,3x64, 9,3x74R, .375 H&H, както и .416 Rem. Mag. или .416 Rigby. Оръжието трябва да е снабдено с оптически прицел с поне 6-кратно увеличение. Тъй като понякога се налага животните да се издебват в гъста растителност, то е добре оптиката да е с варио от 1,5 до 6 или 2,5 до 10 пъти. Ако използвате и сте почитател на фиксираните оптики, непременно оръжието Ви трябва да има и механични мерни прибори и стойка на оптиката, която бързо да може да се демонтира - тип „швенк”.

Трофей. Нормалната дължина на рогата на еланда е около 60 сантиметра.

Рекордната дължина е 114,3 сантиметра.

Пласиране на изстрела. Сърцето на еланда е разположено в долната третина на гръдния кош. Препоръчително е да се стреля, когато животното е разположено перпендикулярно на стрелеца. Най-ефективен е изстрел в горната част на сърцето. В тази зона, дори и да има леко отместване на попадението, куршумът ще засегне: нагоре - бял дроб, надолу - ниско сърцето, напред - става на преден крак или гръбначен стълб, назад - бял дроб или черен дроб. Оптималната точка на попадение се определя, като се водим по централната ос на предния крак и малко под средата на гръдния кош. Изстрелите във врата са рискови, защото големите мъжкари имат висящ „джоб”, който може да подведе стрелеца.

Зебра

Познати са три вида зебри. Най-разпространена е равнината зебра, наричана още Burchell’s zebra (зебра на Бършел). Характерна особеност при окраската й е, че черните ивици върху белия фон са по-нарядко, а към задницата са примесени и със светлокафяви райета. За разлика от двата вида планински зебри, черните ивици продължават и под корема й. Ушите й са по-малки от тези на планинските зебри, а гривата й е по-дълга. Към копитата окраската избледнява. На тегло тези достига 290-380 килограма и е най-едрият от трите вида. Както подсказва името й, тя се среща предимно в ниските и равни части на саваната.

Планинска зебра. Известна е още като зебра на Хартман (Hartman’s zebra).

Местообитание - стръмните склонове на планините. Окраската й е ситно разположени черни ивици на жълтеникав фон. Ушите й са по-дълги от тези на равнинната зебра. Коремът – жълт, без райета. Гривата е къса. На тегло тази зебра е малко по-лека от равнинната - 250-350 килограма. Храни се през по-хладната част на деня и се крие в храстите и дърветата, когато слънцето напече. Обича да взимат „прашни бани”, въргаляйки се по земята.

Най-слабо разпространеният вид е кейп /планинска/ зебра.

Естествената среда на кейп зебрата са богатите на водни източници планини в южната част на Африка. Окраска - гъсти черни ивици почти покриват бялата основа. Тегло - най-лека от трите вида. Варира от 200 до 260 килограма.

И трите вида зебри раждат само по едно малко след 12 месеца бременност. Няма определен размножителен период. Половият диморфизъм е трудно забележим от разстояние. Мъжките са по-едри. Обикновено те водят стадото на водопой. През останалото време предвожда възрастна женска. Мъжкарят-водач е най-силният жребец. За тази позиция се водят люти битки, завършващи дори със смърт. Обикновено, когато стадото бяга от опасност, жребецът остава последен, за да го защити. Хвърленият от него къч е в състояние да убие лъв. Докато съм ловувал, съм забелязвал повтарящ се, интересен факт, свързан с предаността на мъжките зебри. Ако се отстреля женска зебра, водачът жребец остава да я изчака, а с него и цялото стадо. Ако обаче е отстреляна мъжка зебра, било то и водача, стадото побягва, без да изчаква.

Продължителността на живота на зебрите е около 35 години. Основните им врагове в дивата природа са петнистата хиена, лъвът и гепардът.

Методи на лов. Тези, които вече са ловували зебри, ще се съгласят с мен, че това може би е най-трудният за издебване дивеч, в сравнение с останалите антилопи. Зебрите имат отлично развито зрение. На пръв поглед издайническата им шарена окраска всъщност ги маскира идеално в сенките на буша и ги прави неоткриваеми. Тъй като са зависими от водата, може да се причакват вечер до водоемите. Активни са рано сутрин и преди залез слънце, когато пасат.

Трофей е кожата на зебрата. Тя е здрава и от нея става много красив и траен килим, стига да е правилно обработена. Обикновено в Африка кожите се обработват по-евтино и по-качествено. Мъжките екземпляри имат наранена от битките кожа. Женските имат по-качествена и мека кожа. Обект на лов са и двата пола. Не се стреля по женски, които водят малки или са видимо бременни (доколкото е възможно да се направи тази трудна преценка).

Избор на оръжия и калибри. Зебрата е много издръжливо на раняване животно. Първият изстрел трябва да е много точно отправен. Обикновено това става от големи дистанции, надвишаващи 300 метра. За целта се използват настилни калибри и оптически мерници с поне 6 до 10 пъти увеличение. Като минимално допустим калибър бих препоръчал .270 Win. с тежък 140 грейна куршум. Далеч по-подходящи са 7-милиметровите: 7х57, 7х64, 7 Rem., както и .308 Win., 30-06 Spr., .30R Blazer, .300 Win. Mag., 8x68 S, .338 Win. Mag., и нагоре.

Пласиране на изстрела. Поради обикновено големите дистанции се търси мястото, което допуска най-голяма толерантност по отношение на грешка от страна на стрелеца. Това е зоната бял дроб-сърце. За ориентир се ползва отново централната ос на предния крак при перпендикулярно разположено животно. Стреля се в средата на гръдния кош, за да се избегне непредвидено пропадане на куршума. Сърцето се намира по-ниско. Така, ако разстоянието не е преценено много добре, грешката ще бъде към попадение в сърцето, вместо в белия дроб. Когато няма друга възможност, освен за стрелба по животно, разположено под ъгъл, трябва да проектираме изстрела така, че той да премине през средата на гърдите, независимо дали се стреля отпред или отзад. Такива изстрели могат да се поемат само от опитни ловци и с минимум калибър .308 Win., с куршум, тежащ поне 11.7 грама, с контролирана експанзия.

Жираф

Това животно е единствено по рода си със своя странен силует, наподобяващ кула. Жирафът може да достигне на тегло до тон и половина. Кожата му е най-дебела от всички животни, като превъзхожда в това отношение дори хипопотама, бивола и слона.

Следва продължение...

След почти 30-часов полет и смяна на три самолета вече съм в Намибия. На летището декларирах, че внасям двете си карабини с по 50 патрона за всяка. Отвън ме чакаше джип, шофиран от дребен чернокож господин. Два часа по-късно разопаковах багажа си в уютна стая. С големи усилия успях да наглася температурата на водата от душа, за да не бъде нито ледена, нито вряла, но продължавах да получавам изненади и в двете крайности.

Първата ми работа бе да се информирам за наличието на стървилища за леопарди и дали те бяха посещавани. Оказа се, че на две от заложените примамки има посещения. Единият бейт (стървилище) бе посетен от два различни леопарда. Огледах района и оставените в песъчливата почва следи. Стъпката показваше, че „котето” е не по-тежко от 40 кг, но нашият водач каза, че то вероятно тежи поне 50. След бързия оглед заметохме с клони земята, за да можем да определим при следващото си посещение какви гости бяха посещавали нашата трапеза. Нямаше много време да изляза на голяма обиколка из района, но пък ми остана достатъчно време да се наплюскам зверски. Открих, че панираните филета от антилопа куду вървят много добре с трюфели и слабоалкохолно ябълково бяло вино „Савана” - как да не прекали човек. Заспах, уморен от дългото пътуване преди 9 часа. Събудих се около 5 сутринта. Предстоеше ми да посрещна група ловци, пристигащи от България.

На летището пристигнаха четирима ловци, които изгаряха от нетърпение да започне ловът. Тъй като очаквахме всеки момент да ни се обадят от един по-отдалечен район във връзка с посещение на леопард, носех две заредени карабини. Микробусът, с който превозвахме пътниците, летеше бързо (с около 120-130 км/ч) по прашния черен път. В далечината забелязах черни силуети. Помолих шофьора да спре и вдигнах компактния си бинокъл Swarovski 8х20, който висеше на врата ми. От около 700 метра различих стадо бабуини. Бабуинът е ненавиждана от местните твар, която пакости и отстрелът му винаги е разрешен. В повечето ловни територии дори не изискват да се заплаща такса за отстрел. Нашите домакини не правеха изключение в това отношение. Извадихме една карабина и я заредихме. Приближихме към стадото бабуини внимателно. Единият от ловците стреля, презареди и стреля отново.