Начало » Публикации » Африка и по света

Сафари наръчник за Африка, Трета част

Продължаваме с представянето на основните видове дивеч, обект на ловен интерес в категорията plains game /или равнинен дивеч/. Дотук в две статии разгледахме как да се екипираме за сафари, както и следните животни: куду, еланд, трите вида зебри, редхартебист, синьо гну, белоопашато-черно гну и брадавичест глиган. В този материал ще ви запозная с антилопите орикс, уотърбък, сейбъл и импала.

Орикс

„Пустинният воин” е смело, агресивно и изключително опасно животно, когато е ранено или животът му е застрашен. Обикновено обитава открити тревисти или полу-пустинни райони. Често самотни мъжкари се срещат в каменистите планини. Поради войнствения им темперамент другите антилопи ги отбягват. Известни са четири подвида орикс (с малки разлики в окраската), в зависимост от местообитанието си.

Основният цвят варира от светлокафяв до пепелявосив.Опашката е черна, с дълги косми. Тъмнокафява ивица минава ниско по корема и в горната част на краката. Долната част на краката и корема е бяла. На лицето има характерна черно-бяла маска. Продължителността на живота е около 19 години.

Трофей. И двата пола имат дълги и прави рога, които от средата към основата образуват пръстени. При мъжките екземпляри основата е по-масивна, а женските имат по-тънки, но по-дълги рога. Половият диморфизъм е трудно различим. Средната дължина на трофейни рога от мъжки орикс е около 85 см, а рекордът е 125.10 см., но и двата пола се оценяват. Женските трофеи „бият” мъжките.

Методи на лов. Основно чрез издебване, съобразявайки се с вятъра. Орикс антилопите са надарени с добро зрение и вродена предпазливост. Откритите пространства, които обитават, им дават възможност добре да се предпазват от неприятни срещи с ловци и хищници. Слухът и обонянието им са също много добре развити. За да се определи добре пола и големината на трофея е необходим мощен бинокъл и време за оглед. Рогата на старите животни са по-тъмни и износени в основата.

Чернокожите ловци използват кучета, които откриват ориксите. Верни на бойния си нрав, те не бягат, а насочват страшните си рога към кучетата. Чернокожите копиеносци използват факта, че вниманието на орикса е насочено към кучето и доближават животното до няколко метра. След това хвърлят отблизо острите си асегаи /вид бойно или ловно копие, използвано в Африка/ и по този начин се сдобиват с едно от най-вкусните меса в Африка. Този метод на лов, макар и бракониерски, е широко използван и днес. Аз станах неволен свидетел, докато скрит в един блайнд чаках леопард да посети стървилището.

Препоръчителни калибри. Все пак за целта на ловния туризъм ориксите се ловуват с карабини на издебване. Тъй като те поддържат здравословно големи разстояния от потенциалната опасност - човека, то дистанциите за стрелба са пределно дълги, особено при по-опитните животни. Използването на настилни калибри с изправена траектория е препоръчително. При разговор с един професионален ловец, който е участвал в изтребването на орикси в един район /с цел там да се заселят други видове антилопи/, той спомена, че в рамките на три дена е убил 240 орикса. Оръжието, което е използвал, е било в калибър .264 Win. Mag. И повечето животни са падали от първия изстрел. Карабината му е била комплектована с оптически прицел 3-9х40. Средните дистанции на стрелба са били от 180 до 220 метра, но нерядко му се е налагало да стреля и на 350-400 метрови дистанции. Европейски аналог на .264 Win. Mag. е 6.5х68 Shuler. От по-популярните калибри могат да влязат в употреба .270 Win., 7 мм Rem. Mag. , .300 Win. Mag. 8x68, като всичките трябва да са снаредени с максимално тежки за калибъра куршуми, за да се осигури дълбоко проникване в тялото на това мускулесто животно.

Зони за поразяване. Характерната гърбица, която придава специфична осанка на орикса, може лесно да заблуди стрелеца за разположението на органите на тази антилопа. Никога куршумът не бива да попада по-високо от средната линия на корпуса. При перпендикулярно разположено животно, сърцето (най-добрата точка за поразяване) се намира на около една педя нагоре от дъното на гръдния кош. За вертикален ориентир се ползва централната ос на предния крак. Гръбначният стълб се събира с гръдния кош малко под средата на основата на врата. Неопитният ловец лесно може да пласира куршума си високо. Избягвайте да стреляте по животни, които са в движение или в неудобна позиция.

Случка. Мой приятел рани орикс през корема и частично засегна белия дроб. Предприехме преследване по ясната кървава следа, което ни отне шест часа бърз ход, докато той успее да стреля отново и доуби антилопата.

Уотърбък

Преди да видя лично това красиво животно, смятах, че е средна по големина, невзрачна антилопа. Когато по време на първото ми сафари мъжкар, придружаван от две женски, премина на 25 метра от мен, разбрах в каква заблуда съм тънел. Уотърбък се оказа високо и силно животно с дебели рога, които тръгват прави назад, а след това към края си завиват напред застрашително.

Трофей. Средната дължина на рогата на добър трофей е около 75 сантиметра, а рекордът е 99.7 см. За да се оцени правилно трофея преди изстрела е необходимо животното да се наблюдава фронтално. Основата на рогата трябва да е масивна. Симетрията на двата рога придава по-красив вид, отколкото при трофеите с различия.

Теглото на мъжкарите достига до 270 килограма. Женските са значително по-дребни и нямат рога. Месото на тази антилопа е, меко казано, не дотам вкусно. Уотърбък има нужда често да пие вода. Кожата му е омаслена, с дълъг косъм. На цвят е сиво-кафява, а на задницата си има бял кръг, който го отличава от останалите антилопи. По главата и врата има брада и грива.

Местообитание и навици. Обитава райони, които са в близост до реки, блата и други водоизточници. През деня предпочита сенчести места. Активни са рано сутрин и вечер. Събират се на стада от 6 до 12 животни - предимно от женски и малки. Мъжкарите живеят самостоятелно и се събират само за да се чифтосат с разгонена женска. Това става в различни периоди на годината. След бременност, продължаваща девет месеца, женските раждат рядко по 1, по-често 2 малки. Срещат се и „ергенски” стада, съставени изцяло само от мъжки антилопи. Когато са застрашени, те навлизат във водата, дори и ако тя гъмжи от крокодили. Интересното е, че крокодилите не ги закачат, защото не харесват силната миризма, която излъчва кожата на уотърбъка. Продължителността на живота им е около 14 години. Основни врагове в природата са петнистата хиена, лъвът, гепардът и дивото африканско куче.

Методи на лов. Ако се знаят местата за пладнуване е лесно мъжките да бъдат издебнати през деня, защото допускат близо хората. Призори и привечер те излизат на открити места и тогава трябва, съобразявайки се с посоката на вятъра, да се доближавате предпазливо, защото зрението им е много добро. При срещи на открито изстрелите са от големи дистанции, защото антилопата няма да Ви допусне да я доближите.

Подходящи калибри. Тъй като теренът и обстановката на срещата с тази антилопа могат да бъдат коренно различни, то препоръката за подходящи калибри също варира. Ако успеем да издебнем лежащия мъжкар в храстите (рано сутрин и привечер), тогава ще имаме нужда от тежък и бавен куршум, който ще ни гарантира, че клоните няма да го отклонят. Добри за целта са: 9.3х62; 9.3х74R; .375 H&H. Ако срещата е на открито, изискванията са съвсем различни - куршум с изправена траектория (минимален спад), за да достигне антилопата на пределни дистанции. Подходящи са .270 Win.; 7 mm Rem. Mag.; .300 Win. Mag.; .338 Win. Mag.



Следва продължение...