Начало » Публикации » Африка и по света

Австрийски гонки

От Роберт АТАНАСОВ

Както казва моят приятел оръжейният майстор Илия Пешев, благородна завист няма.

Но как да не се похваля с отдалата ми се възможност да ловувам в Австрия?

Всичко започна с молбата на група ловци да организирам кратък тридневен лов в Австрия. Идеята бе да ловуваме диви свине на гонка.

Ловната територия бе на един час път от Виена. Теренът - равнинен, с изобилие на дъбови гори и богата реколта на жълъди. От българска страна участвахме четирима ловци.

Организацията включваше около 30 човека гоначи – австрийски ловци, и няколко кучета, обучени предимно за кръвоследна работа. Не бе необходимо да се използват гончета, защото гората не бе обрасла и видимостта бе прекрасна.

На местата за пусиите има изградени щитове, които са с двойно предназначение. Първо, те прикриват ловците, и второ, предпазват от директни нападения на глигани.

Знам какво си мислите, уважаеми читатели: „Който го е страх от нападащи глигани, да не влиза в гората!” Тук обаче бих възразил: „Страх ме е не от глигана, а от цената му!”

Ако не съм го споменал досега, нека го изясним: ловът, който организирах, е платен. Цените на приплодите и на прасетата до 2-годишна възраст са по-високи, отколкото у нас, но майките и големите глигани са по-евтини.

Сигурно ви е любопитно да разберете как се провеждат гонките там.

Ще започна с облеклото на участниците. То е скромно, нищо помпозно. Трябва да призная, че някои български ловци изглеждат доста по-стилно от повечето си австрийски колеги. Всички без изключение носеха сигнални елеци, шапки, кокарди и ръкавели. Кучетата също бяха сигнализирани с оранжеви елечета.

Някои ловци носеха ловни пушки или карабини, както и револвери, но никой не ги използваше, за да стреля с тях за вдигане на животните, а само за доубиване в случай на раняване. Изстрелите бяха само по цел и то от ловците.

В няколко случая ранени животни се бяха отдалечили и единствено тогава гоначите си позволяваха да използват оръжието си за доубиването им.

Важен момент е, че след разставянето на пусиите ловците нямат право да ги напускат до приключването на гонката. Сещам се колко пъти у нас по време на гонката притичват колеги, които са решили да се донаместят или да преследват раненото прасе, излагайки себе си и другите участници в лова на потенциална опасност.

В интерес на сигурността до постовете се подхожда с разредено оръжие, като „болтът” на карабините е дръпнат, а чупещите се оръжия са отворени. Когато гонката приключи, оръжията отново се разреждат. Интересно ноухау е идеята дърветата по посока на близката пусия да се боядисват със сигнални спрейове. Това дава доста добра нагледна представа къде се намира колегата Ви и ако тенденциозно не му желаете злото, няма да пращате оловни сигнали в тази посока.

Ние сме свикнали на класическата схема на подреждане - стрелците от едната страна, а от другата гоначите и кучетата. Започва едно гърмене, бесен лай и накрая нищо – животните се измъкнали срещу гоначите. В Австрия посоката на гонката е на пръв поглед хаотична. Викачите се разделят на няколко групи в зависимост от особеностите на терена. Всяка група тръгва в различна посока. Когато стигне определената цел, тя се връща обратно по същия маршрут и продължава да вика. На пръв поглед звучи безсмислено, но резултатът ме учуди - на връщане гоначите изкарваха от току-що претърсения район други животни. Дали първия път не се бяха вдигнали или се бяха преместили от другия край на терена, вдигнати от друга група гоначи, не знам. Факт е, че този метод е резултатен и то доста. Разположението на стрелците е също по-нестандартно – в средата на ловището, подобно на линия, пресичаща окръжност. Това разположение, в комбинация със сновящите напред-назад гоначи, принуждава животните към непрекъснато движение и те често преминават през линията на стрелците. Дано някой от вас, читатели, четейки тези редове, се вдъхнови и изпробва този метод, като го съобрази с особеностите на собственото си ловище. И да не забравите след това да ми изпратите домашен суджук за съвета.

Не искам да ви досаждам с геройски разкази за невероятни изстрели, но би било доста егоистично да запазя само за себе си някои моменти от лова.

Нападението на 260-килограмовия глиган

Още на първата гонка отговорникът на лова, моят австрийски колега, Мартин, бе нападнат от разярен глиган. Животното не е било видимо ранено, но се насочва към гонача. Мартин го вижда и го прихваща със своя двуцевен щуцер в калибър 9.3х74 R, но ярките елечета на останалите гоначи се открояват зад животното, по евентуалната траектория на куршума. Мартин не може да стреля и изчаква, докато глигана целенасочено и скоростно го приближава. На разстояние от два метра опитният ловец стреля и го поразява в гърдите, но с това не го спира. Опитва се да избута с цевта вече ранения глиган и стреля, допирайки оръжието в него. Щуцерът избухва, а цевта се пръска като майска роза, защото в момента на сблъсъка се е запушила с калта полепнала по козината на животното. Глиганът удря ловеца и го хвърля във въздуха. От удара в земята ръката му се изважда от рамото. Няколко метра по-нататък животното издъхва.

За щастие Мартин не е разрязан от бойните глиги и след като бе откаран в болница, му е оказана първа помощ. Още същия ден той се върна и макар да изпитваше силни болки, продължи да ловува с нас. Шапка свалям на такива ловци!

Летящият лопатар на Дани

Гонките за деня бяха приключили. Тъй като джиповете бяха отишли да прибират отстреляните животни, Дани и аз вървяхме пеша към сборния пункт. В района бе забелязан трофеен елен лопатар и ние тайно се надявахме да го срещнем. Избирахме пътеки, които се движеха по-близо до гората, и се взирахме в сенките.

Последните лъчи на залязващото слънце огряваха върховете на оголените от листа дървета, припомняйки ни, че е време лова да приключи.

Тогава, като последен подарък от богинята Диана, забелязахме силуета на едрия мъжки лопатар. Трофейните му рога (по бърза моя преценка) бяха около четири килограма. Лошото е, че и той ни видя и се понесе грациозно през дъбовата гора. В последния момент преди да се скрие забелязах как поема на запад, заобикаляйки едно възвишение. С Дани, който е страхотен атлет, на бегом се качихме на възвишението. Оттам имахме видимост към животното, което бягаше на около 70 метра успоредно на хълма. Дани го поведе и стреля, докато аз снимах този незабравим момент с видеокамерата. Куршумът попадна в тила на животното, докато бе в полет. Задницата му се издигна високо и се прехвърли над рогата, сякаш те бяха ос на въртене. Нямаше нужда от повече изстрели. Правилно издебване, бърза реакция и рискован изстрел с хирургическа точност.

По-рано същия ден Даниел успя да издебне и отстреля голям муфлон с дължина на рогата 96 сантиметра. Пръстените по рогата на животното показаха, че то е на 10 години. След тази възраст рогата на муфлона започват да се скъсяват и качеството, както и големината на трофея, спадат.

10 прасета с 9 изстрела

Когато сутрешната гонка започна, ловецът, който придружавах, не бе в най-добрата си форма. Самият аз реших, че вместо да ловувам, е по-добре да запечатам на видеокамерата си някой и друг отстрел. Тогава още не подозирах, че ще присъствам на своеобразен рекорд. Колегите от другите постове вече стреляха от 15 минути. Само при нас нямаше движение. Вече си мислех, че не сме избрали подходящото място и че моята „саможертва” да не ловувам с карабината си, а с камерата, е била напразно. Леко пропукване на съчки ме извади от тези размисли. След малко дочух шумкане на листа и пак пауза. Прасетата приближаваха предпазливо.

На около деветдесет метра се появиха силуетите на няколко диви свине. Чудеха се дали да продължат напред към нас или да свият надолу по билото, където ги губехме от поглед. Избраха второто. Миг преди да изчезнат от хоризонта, карабината на ловеца до мен изтрещя. Прасетата хукнаха и повече не ги видяхме. Впоследствие се оказа, че при този изстрел са паднали две животни.

След известно затишие слуката ни се усмихна и при нас се изсипаха последователно няколко стада, както и няколко самостоятелни животни. До деветия изстрел паднаха 10 прасета. Но почакайте. Това не е всичко. Макар впоследствие да имаше няколко изстрела в повече от броя на животните, в края на тази гонка резултатите ме смаяха. Единият от ловците бе отстрелял в рамките само на една гонка (дръжте се!) двадесет и две прасета, между които няколко глигана.

Както казах, този ден бях с видеокамера и успях да документирам ако не всичко, то поне 90 процента от изстрелите.